Класикът на руската литература Андрей Платонов е роден на 28 август 1899 година във Воронеж. Най-голям от единайсетте деца в семейството, той рано напуска училище, за да изкарва хляба си. Участва в революцията и в гражданската война, завършва Воронежкия политехнически институт, работи като мелиоратор и като ръководител при строежа на воронежката електроцентрала, а след това като журналист. Първата му книга е публицистична "Електрификация" (1921), втората е стихосбирка - "Синя дълбина" (1922).
От 1927 г. Платонов живее в Москва. През 30-те години, след няколко сатирични разказа, го застига забраната за публикуване. От 1936 г. се занимава с литературна история и критика, а по време на Втората световна война е кореспондент на вестник "Красная звезда". Болен от туберкулоза, през 1951 година той умира в мизерия и в пълна неизвестност. (Десет години по-рано от същата болест умира и синът му, преживял почти две години в съветските концлагери.)
Големите творби на Андрей Платонов - романите "Чевенгур", "Изкопът" и "Ювенилно море" - са публикувани за първи път едва в годините на перестройката. Сега Платонов е световноизвестен.