Питирим Александрович Сорокин е американски социолог от руски произход.

Човек на науката и политически активист в Русия, той емигрира в САЩ през 1923 г. Основава Департамента по социология в Харвардския университет.

Основен опонент е на теориите на Талкот Парсънс.Питирим Сорокин (Pitirim A. Sorokin) е роден в Жешарт, Коми в Русия на 21 янури 1889 г. Като студент в Психоневрологичния институт е арестуван за революционна дейност и прекарва няколко месеца в затвора. След затвора Сорокин се премества в Петербургския университет, където се интересува от приложни изследвания и педагогика. Още като студент Сорокин публикува неща, които привличат вниманието на научните среди. Изтъкнатият руски социолог М. Ковалевски го назначава за свой личен секретар и му предрича бляскава научна кариера. Сорокин активно се включва в революционната дейност, заставайки на страната на Керенски и в опозиция на болшевиките. Той оглавява вестник "Воля народа", член е на изпълнителния комитет на Всеруския съвет на селяните, на Съвета на руската ребублика и секретар на министър-председателя А. Ф. Керенски през 1917 г. През следващата година става член на Руското конституционно събрание.

Поради активното му включване в политическия живот, Сорокин отлага защитата на докторската си дисертация.

Когато накрая болшевиките вземат властта, Сорокин отново попада в затвора. Спасява го пряката намеса на Ленин, по чиято заповед той е освободен и му е позволено да се върне към преподавателската си дейност. Сорокин напуска партията на есерите, признава краха на техните програми и публикува декларация в болшевишкия печат, с която се отказва от политиката.

Сорокин защитава докторската си дисертация, организира първия в Русия социологически факултет и става негов декан. Той е и първият професор по социология в Русия.

Въпреки протекцията на Ленин и официалния му отказ от политиката, Сорокин е следен от ЧК, а работите му се цензурират. Отново е арестуван и този път получава смъртна присъда. Страхувайки се от международната реакция, болшевиките заменят смъртните присъди и на Сорокин, и на други видни учени с експулсация от страната. На Сорокин е разрешено да напусне Русия. За кратко време той живее в Чехословакия и през октомври 1923 година се установява в САЩ.

Първоначално Сорокин изнася лекции в различни университети, но скоро получава преподавателско място в университета на Минесота и не след дълго става професор. Той вече е бил публикувал няколко книги в Русия. В САЩ продължава да публикува със същото темпо. За своята продуктивност в Минесота, самият Сорокин казва:"Знам, че надхвърлям продуктивността на един среден социолог". Книгата му "Социалната мобилност и съвременните социални теории" му носи национална известност и през 1929 г. му предлагат и той приема професорско място в Харвард.

Скоро след неговото преместване се създава нов департамент по социология, чието ръководство поема П. Сорокин. На тази си позиция Сорокин помага да се изгради най-важният социологически департамент в Съединените щати. През този период той завършва книгата "Социална и културна динамика" (1937-1941), която става най-известната му работа.

Сорокин е бил наричан "лошото момче на американската социология" и "адвокат на дявола". Надарен с изключителен егоцентризъм, Сорокин е бил критичен към всичко и към всички. Като реакция на неговото поведение, работите му са били подлагани на убийствени критични анализи. Ето какво пише Сорокин на редактора на Американското списание по социология:

"Омаловажаващият характер на ревюто е добро предзнаменование за моите книги, защото има висока корелация между псуването на моите книги и тяхната следваща кариера. Колкото по-силно са псувани (а това е ствало с всичките ми книги), толкова по-забележителни и успешни са моите проклети книги."

Една от най-интересните и дълго продължили вражди на Сорокин е с Талкот Парсънс. Парсънс е бил назначен като инструктор по социология в Харвард, докато Сорокин е завеждал департамента по социология. Под ръководството на Сорокин, Парсън твърде бавно се придвижва в кариерата, но все пак успява да стане водещият социолог в Харвард и в САЩ. Конфликтът между двамата отчасти се дължи на множество съвпадения в теориите им. Независимо от подобията, работите на Парсънс стават много по-популярни от тези на Сорокин. В своите работи Сорокин, от една страна обвинява Парсънс в интелектуална кражба, а от друга критикува теориите му.

Друг източник на напрежение е идвал от взаимоотношенията със завършилите студенти. Едно от големите постижения на департамента по социология в Харвард е било привличането на талантливи студенти да останат на работа в университета след завършване на следването си, какъвто е бил, например, случаят с Мертон. Въпреки че са били повлияни и от двамата, младите социолози са били много по-впечатлени от работите на Парсънс.

Конфликтът между двамата довежда до промяна в позициите. Парсънс става завеждащ департамента по социология, преименуван на департамент по социални отношения, а Сорокин е изолиран в отдалечен кабинет на университета, където започва да прекарва времето си в писане на памфлети срещу Парсънс и да ги лепи по вратите на кабинетите. В един от тях, той пише:

"Не съм отговорен за това, което се случва в департамента. Не съм отговорен за появата на ненормално количество социална психология и антропология, което превръща департамента по социология в еклектична смес от тези дисциплини...Департаментът по социални отношения няма да произведе видни социолози, както това направи депаратментът по социология."

Сорокин умира на 11 февруари 1968 година.