Александър Дюма е роден на 24 юли, 1802 в град Вийер Котре, департамент Ен (близо до Париж), Франция. Той е син на Томас-Александър Дюма - френски генерал и Мария-Луиза Елисавета Лабуре - дъщеря на гостилничар. Баща му е син на маркиз Александър-Антоан Дави дьо ла Пайетери, който е бил генерал на артилерията в една от френските колонии, и неговата чернокожа робиня Мария-Селест. Самият Александър Дюма е квартерон.
Генерал Дюма умира през 1806, когато Александър е едва четири годишен и оставя майка му без почти никакви средства. Въпреки че Мария-Луиза няма възможност да плаща скъпо образование за сина си, това не спира любовта на младият Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере.
Докато той расте, историите за делата на баща му под командването на Наполеон, които майка му му разказва, насочват живото въображение на Александър към приключения и герои. Въпреки бедността си, семейството все още има репутацията на генерал Дюма и връзки в реставрираната монархия. Благодарение на тях двадесет годишният Александър се мести в Париж, където започва работа в Пале Роял като секретар на могъщият тогава Луи-Филип, Орлеански херцог.
Работейки в Париж, Дюма започва да пише статии в списания и театрални пиеси. През 1829 неговата първа самостоятелна пиеса "Дворът на Анри III", се радва на одобрението на широката публика. Следващата година втората му пиеса "Кристина" става също толкова популярна, в резултат на което той може да си позволи да посвети цялото си време на писателстване.
През 1830 Дюма участва във революцията, която сваля Шарл Х от престола и поставя на негово място бившия му работодател Луи-Филип. В следствие на тази революция животът във Франция в периода 1830 - 1835 е труден, със чести бунтове от страна на републиканците и обеднелите граждани, които търсят промяна. Когато животът постепенно започва да се нормализира, икономиката да се подобрява и цензурата в пресата да намалява, Дюма вижда възможност отново да хване перото.
След редица успешни пиеси той обръща погледа си към романите. Въпреки че е любител на екстравагантния начин на живот и винаги харчи повече, отколкото изкарва, Дюма се оказва доста проницателен в сделките. През това време търсенето на романи излизащи на части, от страна на издателите на вестници и списания нараства, така че през 1838 той просто пренаписва една от пиесите си и я продава под формата на такъв роман. "Капитан Пол" води до откриването на писателска къща, която в крайна сметка издава стотици романи и разкази под редакцията на Дюма.
В периода 1839 - 1841, със съдействеието на няколко негови приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю.
В съавторство със учителя си по фехтовка Огюстен Грисиер, през 1840 Александър Дюма издава "Учителят по фехтовка". Разказ за събитията през Декемврийската революция в Русия. В последствие този роман бива забранен от цар Николай I, а Дюма бива обявен за персона нон грата в Русия до смъртта на царя. Грисиер е споменат с уважение в "Граф Монте Кристо" и "Братята корсиканци", а също и в мемоарите на Дюма.
През 1840, Дюма сключва брак с актрисата Ида Ферие, но в същото време продължава с множеството си романтични връзки с други жени. В следствие на това той има поне три извънбрачни деца. Едно от тези деца, син кръстен на него, продължава по стъпките на баща си и също става известен писател и драматург. За да разграничава единия от другия, обществото ги кръщава Александър Дюма - баща и Александър Дюма - син
Дюма използва помощта на множество други писатели. От тях може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на "Граф Монте Кристо", той има и значителен принос в "Тримата мускетари" и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.
Творбите донасят голямо богатсвто на Дюма, но той често е без пари и в дългове, заради разточителния си начин на живот. Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му.
Когато Луи-Филип е свален, новоизбраният президент Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851, писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си, вече е много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864. Той умира във Франция на 5 декември 1870 в село Пюи (намиращо се в оклоностите на град Диеп) на 68 годишна възраст.
Въпреки огромният си успех като писател и благородническото си потекло, смесената кръв на Дюма му влияе в негативен план през целия му живот. През 1843 той пише романът "Жорж", който адресира някои от проблемите на расовата дескриминация и ефектите на колониалната политика. Расистки виждания, обаче, не му дават заслуженото място във френската история даже дълги години след смъртта му.
През юни 2005, за пръв път е публикуван новооткритият и незавършен роман "Рицарят от Сен-Жермен". Последните две глави са написани от Клод Шоп.
