Иля Илф, истинско име Иля Арнолдович Файнзилберг (Илья Ильф ; 1897 – 1937) е руски писател-сатирик, който работи съвместно с Евгений Петров.

Роден е на 15 октомври (3 октомври по стар стил) 1897 г. в Одеса в семейството на банков чиновник. През 1913 г. завършва техническо училище. Работи като чертожник, телефонен техник, статистик, сътрудник на вестник „Моряк“, редактор на списание „Синдетикон“, където публикува свои стихове под женски псевдоним. Тогава в Одеса се появява и псевдонима „Илф“.

От 1923 г. Иля Илф живее в Москва, занимавайки се с литературно творчество. През 1925 г. е командирован в Средна Азия. През същата година, работейки в редакцията на вестник „Гудок“ (издаван от ЦК на Профсъюза на работниците в железопътния транспорт), се запознава с Евгений Петров. Тяхната съвместна работа започва от 1926 г.: съчиняват теми за рисунки и пишат фейлетони в списание „Смехач“; обработват материали за списание „Гудок“. Според една версия, идеята за съвместното творчество на Илф и Петров принадлежи на брата на Евгений Петров — Валентин Катаев.

През 1928 г. в списание „30 дни“ („30 дней“) е публикувано първото значимо произведение на Илф и Петров — романът „Дванайсетте стола“ („Двенадцать стульев“), който има голям успех сред читателите, но е хладно посрещнат от литературната критика. Още преди публикуването му, цензурата доста е съкратила романа; процесът на цензуриране продължава още 10 години, и накрая от книгата остава около една трета.

През 1935–1936 г. Иля Илф и Евгений Петров пътуват до САЩ, в резултат на което се появява книгата „Едноетажната Америка“ („Одноэтажная Америка“).

Иля Илф умира в Москва на 13 април 1937 г. от туберкулоза. Погребан е на Новодевическото гробище.

Евгений Петров е псевдонимът на Евгений Петрович Катаев, руски писател-сатирик, който работи съвместно с Иля Илф. Брат на Валентин Катаев. Петров е роден в Одеса в семейството на учител по история. След като завършва класическа гимназия в родния си град, работи като сътрудник на Украинската телеграфна агенция. През 1923 година се заселва в Москва, където започва работа като журналист.

Две години по-късно, през 1925, се запознава с Иля Илф в редакцията на списание "Гудок". След една година служба на Петров в армията, двамата започват успешното си сътрудничество. Освен съвместните им романи „Дванайсетте стола“ („Двенадцать стульев“), „Златният телец“ („Золотой теленок“) Петров създава множество фейлетони, киносценарии, хумористични разкази и повести. През 1941, става военнен кореспондент на "Правда" и "Информбюро". На 2 юли 1942 Евгений Петров умира връщайки се със самолет от Севастопол към Москва.