Карло Колоди (роден на 24 ноември 1826 г. във Флоренция, Италия, починал на 26 октомври 1890 г.), с рождено име Карло Лоренцини, е един от най-обичаните автори от децата по света. Той посвещава без остатък своя живот на Италия. Сражава се като войник и журналист за нейното освобождение и обединение. От 1881 г. до 1883 г. публикува на отделни глави в един седмичен вестник за деца най-хубавия си роман - „Приключенията на Пинокио”.
Авторът не замисля творбата си като роман за деца. Първоначално краят e алегоричен и разказът за човечето, направено от дърво, не завършва щастливо („Имало едно време едно парче дърво. То не било някакво специално дърво, а обикновена голяма цепеница, каквито през зимата слагат в печките и камините, за да затоплят стаите...“)... Пинокио умира мъчително, заради многото грешки, които е направил. Но по молба на редактора, Колоди добавя главите от 16 до 36, в които Синята фея превръща дървеното човече в истинско момче. Така първоначалната идея на автора се променя и в крайна сметка "Пинокио" става роман за деца. Самата творба е изпълнена с множество алегории и има образователен характер - носът на Пинокио пораства с всяка негова лъжа... След много перипетии, когато помъдрява и се научава да се грижи за другите, Пинокио се превръща в човешко същество.
Сред най-известните „портретисти“ на Пинокио са илюстраторите Роберто Иноченти и Марайа (с рисунките на последния е българското издание на книжката от 70-те години на 20 век). Други негови популярни преображения могат да се видят в киното - в едноименните филми на Дисни и на Роберто Бенини.