Елин Пелин


Димитър Стоянов (Елин Пелин) е роден на 18 юли 1877 г. в село Байлово, Софийско. Публикува за първи път разказа си “Мило е отечеството” в сп. “Войнишка сбирка”. По същото време публикува разказа “На майчина гроб” и стихотворенията “Зима” и “Привет” в ученическото списание “Извор”. През 1896 г. кандидатства в току-що откритото Рисувално училище в София. Проваля се на изпита и не се записва.  През 1897 г. за първи път подписва стихотворението си “Тихи тъги” с псевдонима Елин Пелин. Следващите две години прекарва в Байлово, където написва някои от най-добрите си разкази – “Ветрената мелница”, “Напаст божия”, “Гост”, “Изкушение”, “Пролетна измама”. През 1899 г. се установява в София. През 1903 г. постъпва на работа в Университетската библиотека. Тази и следващата му длъжност в Народната библиотека му осигуряват възможност да сътрудничи на печата и да издава книги. През 1904 г. издава първи том на своите “Разкази”. Година по-късно издава и хумористичния сборник “Пепел от цигарите ми”. Писателят заедно с Александър Божинов става най-ярката фигура в хумористичния кръг “Българан”. През 1911 г. Елин Пелин издава втория си сборник с разкази и повестта “Гераците”. Втората повест на Елин Пелин – “Земя”, е наградена от Министерството на народната просвета за най-добро белетристично произведение през 1922 г. От средата на 20-те години до 1944 г. писателят е уредник в новосъздадения музей “Иван Вазов”.
Най-известния си роман за деца в две части – “Ян Бибиян” и “Ян Бибиян на Луната”, Елин Пелин публикува в началото на 30-те години на ХХ в. Освен него той пише детските книги “Златни люлки”, “Песнички”, “Кумчо Вълчо и Кума Лиса”, “Сладкодумна баба”, “Приказки и басни” и др. През 1936 г. Елин Пелин завършва “Под манастирската лоза”. Тази книга отнема на писателя почти три десетилетия. През 1940 г. Елин Пелин става председател на Съюза на българските писатели и редовен член на Българската академия на науките.
Умира в София на 3 декември 1949 г.