Джовани Бокачо


Бокачо се ражда на 16 юни 1313 г. във Флоренция, но се формира като личност и творец през десетгодишния си престой в Неапол. За ранните му години се знае твърде малко. Не е известно със сигурност дори коя е неговата майка - обедняла френска благородничка или икономката на баща му. Произхожда от заможното търговско-занаятчийско съсловие на Флоренция. През 1330 г. се установява в Неапол, по онова време столица на Неаполитанското кралство и утвърдено средище на активен просветен живот. В пищния двор на крал Робер Анжуйски, където Бокачо се подвизава като млад поет, културата е издигната в култ. Тук Бокачо получава високо класическо образование. Пак в Неапол Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки, като тази с незаконнородената дъщеря на самия крал, Мария Аквинска, която остава дама на сърцето му до края на неговия живот. Бокачо обезсмъртява любимата си в своето творчество: редом с Дантевата Беатриче и Лаура на Петрарка се появява Бокачовата мадона Фиамета (от fiammetta, пламъче на италиански).
Към 1340 г. по настояване на баща си придобилият самочувствие поет се завръща във Флоренция.
Джовани Бокачо е първият хуманист на служба във Флорентинската република. Той става един от нейните най-авторитетни дипломати.
Голямо влияние върху живота и творчеството на Бокачо оказва голямата чумна епидемия във Флоренция през 1348 година. Именно от тази трагедия е вдъхновен обемистият сборник с новели "Декамерон".
След смъртта му на 21 декември 1375-а, на неговия надгробен е сложен следния надпис: "Studium fuit alma poesis" - "Усърдието укрепваше поезията".