Ран Босилек


Генчо Негенцов (Ран Босилек) е роден на 26 септември 1886 г. в Габрово. Когато е на седем години, баща му умира. Майка му сама отглежда петте си деца. Първата страст на момчето е театърът. Още като ученик в Априловската гимназия той създава любителски театър. През 1904 г. завършва гимназия и става учител в родния си град. Шестте години, в които учителства и е в непрекъснат контакт с децата, променят насоките на неговите интереси и той се насочва към литературата. Още първото си стихотворeние – “На косичка” – той подписва с псевдонима Ран Босилек. През 1910 г. поетът отива в София, където записва славянска филология, а само след година продължава образованието си в Мюнхен. След Мюнхен се отправя за Белгия. Завършва право в Брюксел, където защитава и докторат. Работи няколко години като адвокат в София. През всичките години продължава да сътрудничи на детските периодични издания. През 1923 г. изоставя адвокатстването и става редактор на сп. “Детска радост”. Две години по-късно излиза прочутата му книга – “Косе Босе”. Големият му принос като редактор и издател на детски списания и книги е, че работи с най-добрите художници и писатели по това време. Доказателство е и международната награда “Шумейкър” за най-хубаво издадена книга, за сборника с приказки “Неродена мома”. Приказките са най-значителната част от творчеството на Ран Босилек. Той е един от най-известните преводачи и популяризатори на детска класика у нас. Несъмнено най-любима на децата е неговата поредица “Патиланци”, която в рамките на 20 години запълва последния лист на сп. “Детска радост”. През 1926 г. излиза и първата самостоятелна книжка с приключенията на Патиланчо. През следващите години излизат останалите книжки – “Патиланско царство”, “Бате Патилане”, “Патиланчо Данчо”, “Патиланчо на село” и “Патиланско училище”. Вероятно големият успех на книгите се дължи както на “говоренето на езика на децата”, така и на оригиналната епистоларна форма. Ран Босилек умира в София на 8 октомври 1958 г.