Никола Йонков Вапцаров


Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в Банско. Първоначалното си образование получава там, а след това се записва в Разложката гимназия. На 15 юни 1926 г. във вестника на дружеството “Борба” е публикувано първото Вапцарово стихотворение – “Към светли идеали”. През есента на същата година се записва в Морското машинно училище във Варна. Въпреки дисциплината в училището той продължава да пише и печата. Във в. “Глобус” излизат творбите му “Косач” и “Хризантеми”, той става сътрудник и на списанията “Българска реч” и “Родина”.
 От лятото на 1932 г. започва работа първо като огняр, а впоследствие като техник в книжно-мукавената фабрика в Кочериново. В края на 1933 г. става член на Българската комунистическа партия и се заема с набирането на съмишленици във фабриката. Докато работи в Кочериново, поетът написва първия вариант на прочутото си стихотворение “Писмо” и публикува “Един сляп”. През 1936 г. го уволняват, заради все по-нарастващото му влияние сред работниците и революционните му възгледи. Същата година той се премества в София. Работи в мелница, в БДЖ. С всяко отпечатано стихотворениe той рискува да бъде пратен в затвора. Въпреки това през лятото на 1936 г. във в. “Кормило” излизат стиховете “Родина” и “Горки”, а през 1937 г. във в. “Нова камбана” е отпечатано стихотворението “Пушкин”. През есента на 1938 г. Вапцаров е назначен за техник в Държавния екарисаж. Там той влиза в редколегията на в. “Технически глас”. В края на 1940 г. поетът взима участие в Соболевата акция. Заради участието си в акцията поетът е арестуван за кратко. Срещу него обаче е заведено дело за съдържанието на стихотворението “Селска хроника”. Делото е спечелено от Вапцаров благодарение на бързата намеса на писателя Светослав Минков.
В периода 1936–1942 г. Вапцаров написва най-значимите си творби. Двадесет и две от тях публикува през 1940 г. в своята стихосбирка “Моторни песни”. Неговите стихотворения са преведени на повече от 30 езика.
На 4 март 1942 г. Вапцаров е арестуван. На 23 юли 1942 г. в София той е разстрелян. В затвора Вапцаров създава най-нежното си стихотворение – “Прощално”, а същия ден, в който загива, написва предсмъртните стихове от “Борбата е безмилостно жестока”.