Елисавета Багряна


Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е българска поетеса, автор на детски книги и преводач. Според изследователите на нейното творчество, чрез стиховете ѝ за пръв път в българската литература жената разкрива смело и откровено своята природа.
Елисавета Багряна е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство в София. Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове (1907-1908). Завършва гимназиалното си образование в София през 1910, след което за една година е учителка в село Афтане (днес Недялско).

През 1911-1915 Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. През този период се запознава с писателите Г. Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Йордан Йовков. През 1915 в списание „Съвременна мисъл“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения — „Вечерна песен“ и „Защо“. През 1915-1919 е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил.

През 1921 се връща в София и се включва в литературния живот. Сътрудничи във „Вестник на жената“, в. „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и други. Окончателно се утвърждава след издаването на първата си книга „Вечната и святата“ (1927). По-късно сътрудничи на в. „Литературен фронт“, на списанията „Изкуство“, „Септември“, „Пламък“ и др.

Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969). Днес столичното училище 51 СОУ носи нейното име. Удостоена е със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г. Умира на 23 март 1991 в град София на 97 години.