Бранислав Нушич


Бранислав Нушич е сръбски писател и комедиограф, роден е на 8 октомври 1864 г. в Белград.

Десет години Нушич е на сръбска консулска служба в Македония, по-късно работи като директор на Сараевския народен театър. През 1933 г. е избран за академик на Сръбската Академия на Науките.

Автор е на разкази и фейлетони, в които разобличава войнолюбивите интереси на сръбското правителство и изразява чувство на любов и симпатия към българския народ:
"Странички от Пожаровадския затвор" (1889 г.),
"Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война" (1886 г.) и др.

Бранислав Нушич е ярък комедиограф, изобличител на социалните пороци в сръбското общество от края на 19 век. Автор е на комедиите:
"Обикновен човек" (1900 г.),
"Свят" (1906 г.),
"Околосветско пътешествие" (1910 г.),
"Госпожа министершата" (1931 г.),
"Мистър Долар" (1932 г.),
"Доктор" (1936 г.),
"Покойник" (1937 г.).

Нушич е автор и на драмите:
"Така трябваше да стане" (1900 г.),
"Семберийският княз" (1900 г.),
"Бездна" (1902 г.),
"Хаджи Лоя" (1908 г.) и др.

Особено популярна е неговата книга "Автобиография".

Умира на 19 януари 1938 г. в Белград в разгара на работата си над комедията с многозначителното название "Власт".