Тази книга не може да бъде разказана – трябва да се прочете.
... Имаше една баба - Игнатиевна, която лекуваше малолетните от глад. Тя им даваше гъбена отвара със сладка трева и децата кротко замираха със суха пяна на устата. Майката целуваше детето по състареното набръчкано челце и шепнеше:
- Отърва се, милото. Слава тебе, господи!
Игнатиевна стоеше до нея:
- Предаде богу дух, горкото, като живо лежи, сега в рая слуша сребърните ветрове...
Майката се любуваше на детето си, защото вярваше в облекчаването на горчивата му участ...
Тази книга не може да бъде разказана – трябва да се прочете. |
