Превод Теодора Джебарова

С илюстрации на Туве Янсон

Муминтрол отиде до пътната врата и се опита да я бутне. Стори му се, че мъничко поддаде. Вкопчи здраво лапките си в пода и натисна с всички сили. Бавно, бавно вратата взе да се отваря, като избутваше снежната грамада пред себе си. Муминтрол не се отказа, докато вретата не зейна широко към нощта. Вятарът нахлу право в салона. Издуха праха от тюла на полилея и направи една обиколка из пепелта в печката. После повдигна лекичко лъскавите картинки, залепени по стените. Една от тях се откъсна и излетя навън. Миризмата на нощ и борова гора изпълни стаята и Муминтрол си помисли: „Това е добре. Семейството трябва от време на време да се проветрява.“ Сетне застана на стъпалата и впери очи във влажната тъмнина.
„Сега имам всичко – рече си Муминтрол. – Имам цялата година. Заедно със зимата. Аз съм първият муминтрол, който е живял цяла година.“