“Може би и две са много, но две неща научих от точно този живот...Първото е, че винаги навреме се случва именно каквото трябва. О, не, не непременно небесна безбрежност! А именно каквото трябва...И второто, че любовта никога, ама наистина никога не отпада.” Анета Иванова-Радко Стоянчова
Това споделя авторката на тази книга, която по стил, форма и съдържание, може да бъде определена като феномен на книжния пазар у нас. Необикновена книга, за която няма жанр, която не е изповед, която е просто... глас. Глас, който идва от същността и изразява същината на живеенето, който улавя моментите от битието и ги разширява в безкрая, за да останат те завинаги, едновременно наши и на Вселената и така да сътворят целостта на битието с цялото му съдържимо, което, като чувство и осмисляне, е винаги ЛЮБОВТА.
„Това е прекрасно – да има такава книга! Защото животът човешки отминава без спомен, като филм, който свършва и в залата не остава дори светлината от екрана. А ГЛАС отразява тайнството и красотата на всяко събитие и състояние... В ГЛАС ... животът минава през теб... И се чудя ти ли пишеш ГЛАС или ГЛАС пише теб...” Росата (героиня от книгата)
Че събитията във всеки човешки живот са неповторими и важни, едва ли е спорно. Но личното търсене и откриване на смисъла, който тези събития разкриват, е истинско предизвикателство. Тази книга започва с един SMS, който прелива в стотици страници, защото се оказва, че изразяването на себе си в даден момент, е всъщност акт на безкрайност - безконечен път на себетърсене и изпитателно себеузнаване. А това, винаги, е и пътят на ЛЮБОВТА.
АНЕТА: - Когато осъзнах, че съм изписала почти на един дъх цяла тетрадка – дума след дума, без да коригирам дори една буква, се запитах: ”Какво правиш?” И отговорих на себе си, без сянка на колебание, като че ли е най-очевидното нещо на света: “Пишеш книга. ГЛАС.” |